уставен

Речник на българския език

у̀ставен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

у̀ставна, у̀ставно, мн. у̀ставни, прил.
1. Който се отнася до устав 1 . Уставни принципи.
2. Който се отнася до устав 2 .
Уставен капитал. — Начална сума на фирма (предприятие), определена в нейния устав и формирана главно от продажба на акции.

Грешни изписвания (3)

  • уставин
  • устъвен
  • устъвин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ус-та-вен
непълен член ус-тав-ния
пълен член ус-тав-ни-ят
ж. р. ус-тав-на
членувано ус-тав-на-та
ср. р. ус-тав-но
членувано ус-тав-но-то
мн. ч. ус-тав-ни
членувано ус-тав-ни-те