успоредица

Речник на българския език

у̀споредица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. у̀споредици, ж. Съпоставяне и уподобяване или свързване на сходни явления, предмети; сравнение. Правя успоредица между положението в България и в други европейски страни.

Грешни изписвания (15)

  • успоредеца
  • успоредецъ
  • успоредицъ
  • успоридеца
  • успоридецъ
  • успоридица
  • успоридицъ
  • успуредеца
  • успуредецъ
  • успуредица
  • успуредицъ
  • успуридеца
  • успуридецъ
  • успуридица
  • успуридицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-по-ре-ди-ца
членувано ус-по-ре-ди-ца-та
мн.ч. ус-по-ре-ди-ци
членувано ус-по-ре-ди-ци-те
звателна форма