усойница

Речник на българския език

усо̀йница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. усо̀йници, ж.
1. Вид отровна змия с рогче на главата и зигзаговидни шарки на гърба.
2. Прен. Пренебр. Проклета, лоша жена.

Грешни изписвания (7)

  • осойнеца
  • осойнецъ
  • осойница
  • осойницъ
  • усойнеца
  • усойнецъ
  • усойницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. усой-ни-ца
членувано усой-ни-ца-та
мн.ч. усой-ни-ци
членувано усой-ни-ци-те
звателна форма усой-ни-це