усмирение

Речник на българския език

усмирение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-ми-ре-ние
членувано ус-ми-ре-ни-е-то
мн.ч. ус-ми-ре-ния
членувано ус-ми-ре-ни-я-та