услужване

Речник на българския език

услу̀жване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • ослужване
  • ослужвани
  • ослужвъне
  • ослужвъни
  • услужвани
  • услужвъне
  • услужвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-луж-ва-не
членувано ус-луж-ва-не-то
мн.ч. ус-луж-ва-ния
членувано ус-луж-ва-ни-я-та