усложняване

Речник на българския език

усложня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • осложняване
  • осложнявъне
  • ослужняване
  • ослужнявъне
  • усложнявъне
  • услужняване
  • услужнявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-лож-ня-ва-не
членувано ус-лож-ня-ва-не-то
мн.ч. ус-лож-ня-ва-ния
членувано ус-лож-ня-ва-ни-я-та