ускорен

Речник на българския език

1. ускорѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • оскорен
  • оскурен
  • ускурен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ус-ко-рен
непълен член ус-ко-ре-ния
пълен член ус-ко-ре-ни-ят
ж. р. ус-ко-ре-на
членувано ус-ко-ре-на-та
ср. р. ус-ко-ре-но
членувано ус-ко-ре-но-то
мн. ч. ус-ко-ре-ни
членувано ус-ко-ре-ни-те

2. ускорен — мин. страд. прич. м. р.

ускорен е производна форма на ускоря (мин. страд. прич. м. р.).