усилва̀тел — съществително име, мъжки род (тип 31)
Значение
усилва̀телят, усилва̀теля, мн. усилва̀тели, (два) усилва̀теля, м. Устройство за усилване на мощност или напрежение на ток, на звук и др.
прил. усилва̀телен, усилва̀телна, усилва̀телно, мн. усилва̀телни.
прил. усилва̀телен, усилва̀телна, усилва̀телно, мн. усилва̀телни.
Грешни изписвания (7)
- оселвател
- оселватил
- осилвател
- осилватил
- уселвател
- уселватил
- усилватил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | усил-ва-тел | |
---|---|---|
непълен член | усил-ва-те-ля | |
пълен член | усил-ва-те-лят | |
мн.ч. | усил-ва-те-ли | |
членувано | усил-ва-те-ли-те | |
бройна форма | усил-ва-те-ля | |
звателна форма | — |