уроки

Речник на българския език

1. у̀роки — съществително име, плуралия тантум (тип 75) редактиране

Значение

само мн. Разг. Според народните вярвания — злина, беда, която постига погледнатия с лоши очи или похваления. Хващат ме уроки.
• Да не те хванат уроки. — Разг. Да не ти се случва нищо лошо (след похвалите).

Грешни изписвания (3)

  • уроке
  • уруке
  • уруки

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. —
членувано —
мн.ч. уро-ки
членувано уро-ки-те

2. у̀роки — наречие (тип 188) редактиране

Значение

само мн. Разг. Според народните вярвания — злина, беда, която постига погледнатия с лоши очи или похваления. Хващат ме уроки.
• Да не те хванат уроки. — Разг. Да не ти се случва нищо лошо (след похвалите).

Грешни изписвания (3)

  • уроке
  • уруке
  • уруки

Връзки