урна

Речник на българския език

у̀рна — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. у̀рни, ж.
1. Съд, в който се пази прахът на мъртвец след изгарянето му.
2. Кутия с процеп, в която се пускат бюлетини при гласуване. Избирателна урна.

Грешни изписвания (1)

  • урнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ур-на
членувано ур-на-та
мн.ч. ур-ни
членувано ур-ни-те
звателна форма —

Връзки