уриниране

Речник на българския език

уринѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • орениране
  • оренирани
  • орениръне
  • орениръни
  • ориниране
  • оринирани
  • ориниръне
  • ориниръни
  • урениране
  • уренирани
  • урениръне
  • урениръни
  • уринирани
  • уриниръне
  • уриниръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ури-ни-ра-не
членувано ури-ни-ра-не-то
мн.ч. ури-ни-ра-ния
членувано ури-ни-ра-ни-я-та