урея

Речник на българския език

урѐя съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Най-важният краен продукт от обмяната на белтъчините в организма, чието количество се увеличава при нарушени функции на бъбреците, при сърдечна недостатъчност и др.

Грешни изписвания (3)

  • ореъ
  • орея
  • уреъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. урея
членувано уре-я-та
мн.ч.
членувано
звателна форма