уретер

Речник на българския език

урѐтер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Тръбест орган с дължина около 30 cm. Започва от областта на бъбречния хилус и се отваря в пикочния мехур.

Грешни изписвания (3)

  • оретер
  • оретир
  • уретир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уре-тер
непълен член уре-те-ра
пълен член уре-те-рът
мн.ч. уре-те-ри
членувано уре-те-ри-те
бройна форма уре-те-ра
звателна форма