уредничка

Речник на българския език

урѐдничка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. урѐднички, ж. Жена уредник.

Грешни изписвания (7)

  • ореднечка
  • ореднечкъ
  • оредничка
  • оредничкъ
  • уреднечка
  • уреднечкъ
  • уредничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уред-нич-ка
членувано уред-нич-ка-та
мн.ч. уред-нич-ки
членувано уред-нич-ки-те
звателна форма