уран

Речник на българския език

ура̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. В древногръцката митология — бог на небето, баща на титаните, циклопите и сторъките великани.
2. Име на планета от слънчевата система.
3. Спец. Радиоактивен химически елемент от групата на актинидите, сребрист метал с изключително значение за ядрената енергетика.
прил. ура̀нов, ура̀нова, ура̀ново, мн. ура̀нови (в 3 знач.). Уранови мини. Уранова руда.

Грешни изписвания (1)

  • оран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уран
непълен член ура-на
пълен член ура-нът
мн.ч. ура-ни
членувано ура-ни-те
бройна форма ура-на
звателна форма