уравновесявам

Речник на българския език

уравновеся̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

уравновеся̀ваш, несв. и уравновеся̀, св.; какво. Привеждам в равновесие; изравнявам, балансирам. Уравновесявам двете страни на везните. Уравновесявам силата на вятъра.
уравновесявам се/уравновеся се. — Намирам се в равновесие.

Грешни изписвания (31)

  • оравновесявам
  • оравновесявъм
  • оравновисявам
  • оравновисявъм
  • оравнувесявам
  • оравнувесявъм
  • оравнувисявам
  • оравнувисявъм
  • оръвновесявам
  • оръвновесявъм
  • оръвновисявам
  • оръвновисявъм
  • оръвнувесявам
  • оръвнувесявъм
  • оръвнувисявам
  • оръвнувисявъм
  • уравновесявъм
  • уравновисявам
  • уравновисявъм
  • уравнувесявам
  • уравнувесявъм
  • уравнувисявам
  • уравнувисявъм
  • уръвновесявам
  • уръвновесявъм
  • уръвновисявам
  • уръвновисявъм
  • уръвнувесявам
  • уръвнувесявъм
  • уръвнувисявам
  • уръвнувисявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице урав-но-ве-ся-вам урав-но-ве-ся-ва-ме
2 лице урав-но-ве-ся-ваш урав-но-ве-ся-ва-те
3 лице урав-но-ве-ся-ва урав-но-ве-ся-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице урав-но-ве-ся-вах урав-но-ве-ся-вах-ме
2 лице урав-но-ве-ся-ва урав-но-ве-ся-вах-те
3 лице урав-но-ве-ся-ва урав-но-ве-ся-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице урав-но-ве-ся-вах урав-но-ве-ся-вах-ме
2 лице урав-но-ве-ся-ва-ше урав-но-ве-ся-вах-те
3 лице урав-но-ве-ся-ва-ше урав-но-ве-ся-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уравновесявал съм уравновесявала съм уравновесявало съм уравновесявали сме
2 лице уравновесявал си уравновесявала си уравновесявало си уравновесявали сте
3 лице уравновесявал е уравновесявала е уравновесявало е уравновесявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях уравновесявал бях уравновесявала бях уравновесявало бяхме уравновесявали
2 лице беше уравновесявал беше уравновесявала беше уравновесявало бяхте уравновесявали
3 лице беше уравновесявал беше уравновесявала беше уравновесявало бяха уравновесявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще уравновесявам ще уравновесяваме
2 лице ще уравновесяваш ще уравновесявате
3 лице ще уравновесява ще уравновесяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм уравновесявал ще съм уравновесявала ще съм уравновесявало ще сме уравновесявали
2 лице ще си уравновесявал ще си уравновесявала ще си уравновесявало ще сте уравновесявали
3 лице ще е уравновесявал ще е уравновесявала ще е уравновесявало ще са уравновесявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да уравновесявам щяхме да уравновесяваме
2 лице щеше да уравновесяваш щяхте да уравновесявате
3 лице щеше да уравновесява щяха да уравновесяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм уравновесявал щях да съм уравновесявала щях да съм уравновесявало щяхме да сме уравновесявали
2 лице щеше да си уравновесявал щеше да си уравновесявала щеше да си уравновесявало щяхте да сте уравновесявали
3 лице щеше да е уравновесявал щеше да е уравновесявала щеше да е уравновесявало щяха да са уравновесявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уравновесявал съм уравновесявала съм уравновесявало съм уравновесявали сме
2 лице уравновесявал си уравновесявала си уравновесявало си уравновесявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уравновесявал съм уравновесявала съм уравновесявало съм уравновесявали сме
2 лице уравновесявал си уравновесявала си уравновесявало си уравновесявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм уравновесявал била съм уравновесявала било съм уравновесявало били сме уравновесявали
2 лице бил си уравновесявал била си уравновесявала било си уравновесявало били сте уравновесявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да уравновесявам щяла съм да уравновесявам щяло съм да уравновесявам щели сме да уравновесяваме
2 лице щял си да уравновесяваш щяла си да уравновесяваш щяло си да уравновесяваш щели сте да уравновесявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм уравновесявал щяла съм да съм уравновесявала щяло съм да съм уравновесявало щели сме да сме уравновесявали
2 лице щял си да си уравновесявал щяла си да си уравновесявала щяло си да си уравновесявало щели сте да сте уравновесявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих уравновесявал бих уравновесявала бих уравновесявало бихме уравновесявали
2 лице би уравновесявал би уравновесявала би уравновесявало бихте уравновесявали
3 лице би уравновесявал би уравновесявала би уравновесявало биха уравновесявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
урав-но-ве-ся-вай урав-но-ве-ся-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род урав-но-ве-ся-ван
непълен член урав-но-ве-ся-ва-ния
пълен член урав-но-ве-ся-ва-ни-ят
женски род урав-но-ве-ся-ва-на
членувано урав-но-ве-ся-ва-на-та
среден род урав-но-ве-ся-ва-но
членувано урав-но-ве-ся-ва-но-то
множествено число урав-но-ве-ся-ва-ни
членувано урав-но-ве-ся-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род урав-но-ве-ся-вал
непълен член урав-но-ве-ся-ва-лия
пълен член урав-но-ве-ся-ва-ли-ят
женски род урав-но-ве-ся-ва-ла
членувано урав-но-ве-ся-ва-ла-та
среден род урав-но-ве-ся-ва-ло
членувано урав-но-ве-ся-ва-ло-то
множествено число урав-но-ве-ся-ва-ли
членувано урав-но-ве-ся-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род урав-но-ве-ся-вал
женски род урав-но-ве-ся-ва-ла
среден род урав-но-ве-ся-ва-ло
множествено число урав-но-ве-ся-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род урав-но-ве-ся-ващ
непълен член урав-но-ве-ся-ва-щия
пълен член урав-но-ве-ся-ва-щи-ят
женски род урав-но-ве-ся-ва-ща
членувано урав-но-ве-ся-ва-ща-та
среден род урав-но-ве-ся-ва-що
членувано урав-но-ве-ся-ва-що-то
множествено число урав-но-ве-ся-ва-щи
членувано урав-но-ве-ся-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

урав-но-ве-ся-вай-ки