упълномощител

Речник на българския език

упълномощител съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • упълномоштител

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. упъл-но-мо-щи-тел
непълен член упъл-но-мо-щи-те-ля
пълен член упъл-но-мо-щи-те-лят
мн.ч. упъл-но-мо-щи-те-ли
членувано упъл-но-мо-щи-те-ли-те
бройна форма упъл-но-мо-щи-те-ля
звателна форма