упълномоща̀ване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
Грешни изписвания (31)
- опалномощаване
- опалномощавъне
- опалномущаване
- опалномущавъне
- опалнумощаване
- опалнумощавъне
- опалнумущаване
- опалнумущавъне
- опълномощаване
- опълномощавъне
- опълномущаване
- опълномущавъне
- опълнумощаване
- опълнумощавъне
- опълнумущаване
- опълнумущавъне
- упалномощаване
- упалномощавъне
- упалномущаване
- упалномущавъне
- упалнумощаване
- упалнумощавъне
- упалнумущаване
- упалнумущавъне
- упълномощавъне
- упълномущаване
- упълномущавъне
- упълнумощаване
- упълнумощавъне
- упълнумущаване
- упълнумущавъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | упъл-но-мо-ща-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | упъл-но-мо-ща-ва-не-то | |
| мн.ч. | упъл-но-мо-ща-ва-ния | |
| членувано | упъл-но-мо-ща-ва-ни-я-та |