упор

Речник на българския език

у̀пор — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
• В/от упор. 1. — В непосредствена близост. Стреляли от упор.
2. Прен. Без заобикалки, направо (казано).
3. Отблизо. Гледам го от упор.

Грешни изписвания (1)

  • упур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. упор
непълен член упо-ра
пълен член упо-рът
мн.ч. упо-ри
членувано упо-ри-те
бройна форма упо-ра
звателна форма —

Връзки