упокоение

Речник на българския език

упокоѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • опокоение
  • опокуение
  • опукоение
  • опукуение
  • упокуение
  • упукоение
  • упукуение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. упо-ко-е-ние
членувано упо-ко-е-ни-е-то
мн.ч. упо-ко-е-ния
членувано упо-ко-е-ни-я-та