уокмен

Речник на българския език

уо̀кмен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. уо̀кмени, (два) уо̀кмена, м. Личен малък касетофон, който се слуша обикн. със слушалки.

Грешни изписвания (3)

  • оокмен
  • оокмин
  • уокмин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уок-мен
непълен член уок-ме-на
пълен член уок-ме-нът
мн.ч. уок-ме-ни
членувано уок-ме-ни-те
бройна форма уок-ме-на
звателна форма