униформа

Речник на българския език

унифо̀рма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. унифо̀рми, ж.
1. Еднакво, обикн. задължително облекло за някои групи от хора, като войници, ученици и др. Ходя с униформа.
2. Самото такова облекло. Обличам си униформата.
прил. унифо̀рмен, унифо̀рмена, унифо̀рмено, мн. унифо̀рмени.

Грешни изписвания (7)

  • онеформа
  • онеформъ
  • ониформа
  • ониформъ
  • унеформа
  • унеформъ
  • униформъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уни-фор-ма
членувано уни-фор-ма-та
мн.ч. уни-фор-ми
членувано уни-фор-ми-те
звателна форма