унифициран

Речник на българския език

1. унифицѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • онефециран
  • онефецирън
  • онефициран
  • онефицирън
  • онифециран
  • онифецирън
  • онифициран
  • онифицирън
  • унефециран
  • унефецирън
  • унефициран
  • унефицирън
  • унифециран
  • унифецирън
  • унифицирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уни-фи-ци-ран
непълен член уни-фи-ци-ра-ния
пълен член уни-фи-ци-ра-ни-ят
ж. р. уни-фи-ци-ра-на
членувано уни-фи-ци-ра-на-та
ср. р. уни-фи-ци-ра-но
членувано уни-фи-ци-ра-но-то
мн. ч. уни-фи-ци-ра-ни
членувано уни-фи-ци-ра-ни-те

2. унифициран — мин. страд. прич. м. р.

унифициран е производна форма на унифицирам (мин. страд. прич. м. р.).