унисон

Речник на българския език

унисо̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. В музиката — съзвучие на два или повече тона с еднаква височина.
2. Прен. Единомислие, единодействие, съгласие.
• В унисон. — В съгласие, в съзвучие.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • онесон
  • онисон
  • унесон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уни-сон
непълен член уни-со-на
пълен член уни-со-нът
мн.ч. уни-со-ни
членувано уни-со-ни-те
бройна форма уни-со-на
звателна форма —

Връзки