уникумче

Речник на българския език

уникумче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уни-кум-че
членувано уни-кум-че-то
мн.ч. уни-кум-че-та
членувано уни-кум-че-та-та