униат

Речник на българския език

униа̀т — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. униа̀ти, м. Привърженик на църковна уния.
прил. униа̀тски, униа̀тска, униа̀тско, мн. униа̀тски.

Грешни изписвания (3)

  • онеат
  • ониат
  • унеат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уни-ат
непълен член уни-а-та
пълен член уни-а-тът
мн.ч. уни-а-ти
членувано уни-а-ти-те
бройна форма уни-а-та
звателна форма —

Връзки