унаследяване

Речник на българския език

унаследя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • онаследяване
  • онаследявъне
  • онаслидяване
  • онаслидявъне
  • онъследяване
  • онъследявъне
  • онъслидяване
  • онъслидявъне
  • унаследявъне
  • унаслидяване
  • унаслидявъне
  • унъследяване
  • унъследявъне
  • унъслидяване
  • унъслидявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. унас-ле-дя-ва-не
членувано унас-ле-дя-ва-не-то
мн.ч. унас-ле-дя-ва-ния
членувано унас-ле-дя-ва-ни-я-та