умълчаване

Речник на българския език

умълча̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • омалчаване
  • омалчавани
  • омалчавъне
  • омалчавъни
  • омълчаване
  • омълчавани
  • омълчавъне
  • омълчавъни
  • умалчаване
  • умалчавани
  • умалчавъне
  • умалчавъни
  • умълчавани
  • умълчавъне
  • умълчавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. умъл-ча-ва-не
членувано умъл-ча-ва-не-то
мн.ч. умъл-ча-ва-ния
членувано умъл-ча-ва-ни-я-та