умопомрачаване

Речник на българския език

умопомрачаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. умо-пом-ра-ча-ва-не
членувано умо-пом-ра-ча-ва-не-то
мн.ч. умо-пом-ра-ча-ва-ния
членувано умо-пом-ра-ча-ва-ни-я-та