умозаключителен

Речник на българския език

умозаключителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. умо-зак-лю-чи-те-лен
непълен член умо-зак-лю-чи-тел-ния
пълен член умо-зак-лю-чи-тел-ни-ят
ж. р. умо-зак-лю-чи-тел-на
членувано умо-зак-лю-чи-тел-на-та
ср. р. умо-зак-лю-чи-тел-но
членувано умо-зак-лю-чи-тел-но-то
мн. ч. умо-зак-лю-чи-тел-ни
членувано умо-зак-лю-чи-тел-ни-те