у̀млаут
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Спец. В езикознанието — изменение на артикулацията и тембъра на някои гласни под влияние на йота от следваща сричка (в германските езици).
Грешни изписвания (3)
- умлаот
- умлъот
- умлъут
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ум-ла-ут | |
|---|---|---|
| непълен член | ум-ла-у-та | |
| пълен член | ум-ла-у-тът | |
| мн.ч. | ум-ла-у-ти | |
| членувано | ум-ла-у-ти-те | |
| бройна форма | ум-ла-у-та | |
| звателна форма | — | |