умиротворѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
умиротворѝтелят, умиротворѝтеля, мн. умиротворѝтели, м. Този, който въвежда мир, спокойствие, разбирателство. Този цар влязъл в историята като умиротворител. Ставам умиротворител на двама съпрузи.
Грешни изписвания (31)
- омеротворител
- омеротворитил
- омеротвурител
- омеротвуритил
- омерутворител
- омерутворитил
- омерутвурител
- омерутвуритил
- омиротворител
- омиротворитил
- омиротвурител
- омиротвуритил
- омирутворител
- омирутворитил
- омирутвурител
- омирутвуритил
- умеротворител
- умеротворитил
- умеротвурител
- умеротвуритил
- умерутворител
- умерутворитил
- умерутвурител
- умерутвуритил
- умиротворитил
- умиротвурител
- умиротвуритил
- умирутворител
- умирутворитил
- умирутвурител
- умирутвуритил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | уми-рот-во-ри-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | уми-рот-во-ри-те-ля | |
| пълен член | уми-рот-во-ри-те-лят | |
| мн.ч. | уми-рот-во-ри-те-ли | |
| членувано | уми-рот-во-ри-те-ли-те | |
| бройна форма | уми-рот-во-ри-те-ли | |
| звателна форма | уми-рот-во-ри-те-лю | |