умилостивителен

Речник на българския език

умилостивителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уми-лос-ти-ви-те-лен
непълен член уми-лос-ти-ви-тел-ния
пълен член уми-лос-ти-ви-тел-ни-ят
ж. р. уми-лос-ти-ви-тел-на
членувано уми-лос-ти-ви-тел-на-та
ср. р. уми-лос-ти-ви-тел-но
членувано уми-лос-ти-ви-тел-но-то
мн. ч. уми-лос-ти-ви-тел-ни
членувано уми-лос-ти-ви-тел-ни-те