уместност

Речник на българския език

умѐстност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • омесност
  • омеснуст
  • оместност
  • оместнуст
  • умесност
  • умеснуст
  • уместнуст
  • омеснос
  • омеснус
  • оместнос
  • оместнус
  • умеснос
  • умеснус
  • уместнос
  • уместнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. умес-т-ност
членувано умес-т-ност-та
мн.ч. умес-т-нос-ти
членувано умес-т-нос-ти-те
звателна форма