уличница

Речник на българския език

у̀личница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. у̀личници, ж. Пренебр. Проститутка.

Грешни изписвания (7)

  • улечнеца
  • улечнецъ
  • улечница
  • улечницъ
  • уличнеца
  • уличнецъ
  • уличницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. улич-ни-ца
членувано улич-ни-ца-та
мн.ч. улич-ни-ци
членувано улич-ни-ци-те
звателна форма улич-ни-це