уинчестър

Речник на българския език

уинчестър съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уин-чес-тър
непълен член уин-чес-тъ-ра
пълен член уин-чес-тъ-рът
мн.ч. уин-чес-тъ-ри
членувано уин-чес-тъ-ри-те
бройна форма уин-чес-тъ-ра
звателна форма