уикенд

Речник на българския език

уикѐнд съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. уикѐнди, (два) уикѐнда, м. Почивните дни в края на седмицата, както и почивка, излет, прекарване на тези дни. Прекарах уикенда вкъщи. Организирам весел уикенд.

Грешни изписвания (7)

  • оикент
  • уикент
  • ликенд
  • луикенд
  • луйкенд
  • луикент
  • луйкент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уи-кенд
непълен член уи-кен-да
пълен член уи-кен-дът
мн.ч. уи-кен-ди
членувано уи-кен-ди-те
бройна форма уи-кен-да
звателна форма