уестърнче

Речник на българския език

уестърнче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уес-тър-н-че
членувано уес-тър-н-че-то
мн.ч. уес-тър-н-че-та
членувано уес-тър-н-че-та-та