удължител

Речник на българския език

удължѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

удължѝтелят, удължѝтеля, мн. удължѝтели, (два) удължѝтеля, м. Това, което служи за удължаване, което удължава.

Грешни изписвания (7)

  • одалжител
  • одалжитил
  • одължител
  • одължитил
  • удалжител
  • удалжитил
  • удължитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удъл-жи-тел
непълен член удъл-жи-те-ля
пълен член удъл-жи-те-лят
мн.ч. удъл-жи-те-ли
членувано удъл-жи-те-ли-те
бройна форма удъл-жи-те-ля
звателна форма