удушвач

Речник на българския език

удушва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • одошвач
  • одушвач
  • удошвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удуш-вач
непълен член удуш-ва-ча
пълен член удуш-ва-чът
мн.ч. удуш-ва-чи
членувано удуш-ва-чи-те
бройна форма удуш-ва-чи
звателна форма удуш-ва-чо