удостоверителен

Речник на българския език

удостоверителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. удос-то-ве-ри-те-лен
непълен член удос-то-ве-ри-тел-ния
пълен член удос-то-ве-ри-тел-ни-ят
ж. р. удос-то-ве-ри-тел-на
членувано удос-то-ве-ри-тел-на-та
ср. р. удос-то-ве-ри-тел-но
членувано удос-то-ве-ри-тел-но-то
мн. ч. удос-то-ве-ри-тел-ни
членувано удос-то-ве-ри-тел-ни-те