удостоверител

Речник на българския език

удостоверѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • одостоверител
  • одостоверитил
  • одостовирител
  • одостовиритил
  • одостуверител
  • одостуверитил
  • одостувирител
  • одостувиритил
  • одустоверител
  • одустоверитил
  • одустовирител
  • одустовиритил
  • одустуверител
  • одустуверитил
  • одустувирител
  • одустувиритил
  • удостоверитил
  • удостовирител
  • удостовиритил
  • удостуверител
  • удостуверитил
  • удостувирител
  • удостувиритил
  • удустоверител
  • удустоверитил
  • удустовирител
  • удустовиритил
  • удустуверител
  • удустуверитил
  • удустувирител
  • удустувиритил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удос-то-ве-ри-тел
непълен член удос-то-ве-ри-те-ля
пълен член удос-то-ве-ри-те-лят
мн.ч. удос-то-ве-ри-те-ли
членувано удос-то-ве-ри-те-ли-те
бройна форма удос-то-ве-ри-те-ли
звателна форма удос-то-ве-ри-те-лю