удовлетворяване

Речник на българския език

удовлетворяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • удовлетворъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удов-лет-во-ря-ва-не
членувано удов-лет-во-ря-ва-не-то
мн.ч. удов-лет-во-ря-ва-ния
членувано удов-лет-во-ря-ва-ни-я-та