удвояване

Речник на българския език

удвоя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • одвояване
  • одвоявъне
  • одвуяване
  • одвуявъне
  • удвоявъне
  • удвуяване
  • удвуявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уд-во-я-ва-не
членувано уд-во-я-ва-не-то
мн.ч. уд-во-я-ва-ния
членувано уд-во-я-ва-ни-я-та