угояване

Речник на българския език

угоя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • огояване
  • огоявъне
  • огуяване
  • огуявъне
  • угоявъне
  • угуяване
  • угуявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уго-я-ва-не
членувано уго-я-ва-не-то
мн.ч. уго-я-ва-ния
членувано уго-я-ва-ни-я-та