угодница

Речник на българския език

уго̀дница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. уго̀дници, ж. Жена угодник.

Грешни изписвания (7)

  • огоднеца
  • огоднецъ
  • огодница
  • огодницъ
  • угоднеца
  • угоднецъ
  • угодницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. угод-ни-ца
членувано угод-ни-ца-та
мн.ч. угод-ни-ци
членувано угод-ни-ци-те
звателна форма