угниване

Речник на българския език

угнѝване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • огниване
  • огнивани
  • огнивъне
  • огнивъни
  • угнивани
  • угнивъне
  • угнивъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уг-ни-ва-не
членувано уг-ни-ва-не-то
мн.ч. уг-ни-ва-ния
членувано уг-ни-ва-ни-я-та