увяхване

Речник на българския език

увя̀хване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • овяфане
  • овяфъне
  • овяхване
  • овяхвъне
  • увяфане
  • увяфъне
  • увяхвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. увях-ва-не
членувано увях-ва-не-то
мн.ч. увях-ва-ния
членувано увях-ва-ни-я-та