увеселителен

Речник на българския език

увеселѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

увеселѝтелна, увеселѝтелно, мн. увеселѝтелни, прил. Който е предназначен за увеселение. Увеселителен парк. Увеселително заведение.

Грешни изписвания (31)

  • овеселителен
  • овеселителин
  • овеселитилен
  • овеселитилин
  • овесилителен
  • овесилителин
  • овесилитилен
  • овесилитилин
  • овиселителен
  • овиселителин
  • овиселитилен
  • овиселитилин
  • овисилителен
  • овисилителин
  • овисилитилен
  • овисилитилин
  • увеселителин
  • увеселитилен
  • увеселитилин
  • увесилителен
  • увесилителин
  • увесилитилен
  • увесилитилин
  • увиселителен
  • увиселителин
  • увиселитилен
  • увиселитилин
  • увисилителен
  • увисилителин
  • увисилитилен
  • увисилитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уве-се-ли-те-лен
непълен член уве-се-ли-тел-ния
пълен член уве-се-ли-тел-ни-ят
ж. р. уве-се-ли-тел-на
членувано уве-се-ли-тел-на-та
ср. р. уве-се-ли-тел-но
членувано уве-се-ли-тел-но-то
мн. ч. уве-се-ли-тел-ни
членувано уве-се-ли-тел-ни-те