тютюноберач

Речник на българския език

тютюноберач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тю-тю-но-бе-рач
непълен член тю-тю-но-бе-ра-ча
пълен член тю-тю-но-бе-ра-чът
мн.ч. тю-тю-но-бе-ра-чи
членувано тю-тю-но-бе-ра-чи-те
бройна форма тю-тю-но-бе-ра-чи
звателна форма тю-тю-но-бе-ра-чо